Днес е Гергьовден!

* Църквата
е посветила този ден на Свети Георги Победоносец. Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Грузия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Роден в Кападокия (Мала Азия), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.

Това е един от най-празнуваните дни в страната. Отбелязва се като имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Габриела, Габриел, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя и др.

Традиционно ястие на този празник е приготвянето на цяло агне, което вероятно е свързано със езическите жертвени ритуали дошли от Славянската религия. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават се гадае каква ще бъде годината - добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие. Като цяло празникът се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност и плодородието. Смята се, че на Гергьовден дъждът е плодороден и целебен.
 

* Армията
6 май е обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден за храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, която е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.

Денят на храбростта и празник на Българската армия се отбелязва тържествено днес. За празника ще бъде отслужен водосвет на бойните знамена пред Паметника на Незнайния воин и ще се състои военен парад на площад "Княз Александър Първи" в София. Ще присъстват президентът Георги Първанов, председателят на НС Цецка Цачева, премиерът Бойко Борисов, министърът на отбраната Аню Ангелов, началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов, депутати, дипломати, висши военни, представители на военнопатриотичните съюзи.


 

* Страната
Гергьовден е Ден на Русе, за което са предвидени празнична света литургия, литийно шествие с частица от мощите на Св. Георги, тържествена церемония пред Паметника на загиналите в Сръбско-българската война и български и румънски концерти. Румънска делегация гостува в град Бяла, област Русе, по повод празника на града. Гостите са водени от администратора на окръг Гюргево Йонел Мускалу и зам.-председателя на Окръжен съвет Гюргево Думитру Гаврила.

Гергьовден е и Ден на град Мездра. Празникът, който е посветен на 60-годишнината от обявяването на Мездра за град, ще започне с тържествена литургия в църквата "Св. Георги Победеносец".



* Народът приема Гергьовден като един от най-големите пролетни празници,съвпадащ с разцвета на природата е Гергьовден. Затова той е наречен още "цветен Гьорги". 

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден. 

Oт Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета, подновяването на трудовите договори. 
     
Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт - млякото. 
      
Централен момент в обредността е задояването на овцата, която първа се е обагнила през годината. Тя се окичва с венец от къпина, глог, здравец, коприва, завързани с червен конец. Същият венец се окачва и на вратата на кошарата. Задояването на млякото прави млада жена, във фертилна възраст. На менчето, в което се дои млякото се привързва китка цветя с червен конец. Първа запива млякото млада жена, за да се раждат женски агнета, през кухи стебла от девисил.На Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете. То също се окичва със зеленина:чесън, бук, глог, коприва. 
      
Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво. 
      
Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.