Наклонение в английски език това е форма на глагола, изразяваща отношение на действието към действителността. Това е начина, по който се схващат или подразбират действието или състоянието. Граматичното наклонениеможе да се определи, като набор от отличителни форми на глагола, които изразяват неговата модалност.

Модалността е граматичен израз на субективното отношение на говорещия, което включва избор за

• възможност, 
• вероятност, 
• необходимост, 
• задължителност, 
• разрешителност, 
• способност, 
• желание или 
• случайност. 

При това модалността в английски език най-често се изразява посредством модалните глаголи.

В английски език има три наклонения:

1) Изявително наклонение (Indicative Mood) - обозначава действието като реален факт в настоящето, миналото или бъдещето. Тази форма е основна при предаване на информация и при общуване в английски език.
   PhotoSource: images.google Използва се най-често за изявления, установяване на факти или задаване на въпроси.

• Has the train arrived? — Пристигна ли влака?
• He reads newspapers in the evening. — Той чете вестници по вечерно време.
• Do you know where the old man lives? — Знаеш ли къде живее стареца?

2) Повелително наклонение (Imperative Mood) - изразява подтикване към действие (заповед, молба, съвет, необходимост …)

• Set you alarm clock for 6:30 A.M. — Навий си будилника за 6,30 часа.
• Go to the blackboard. — Иди до черната дъска.
• Let’s phone her now. — Нека да й позвъним сега.
• Dance like you"ve never danced before! - Танцувай така, както до сега никога не си танцувал.
• Stop at the corner. — Спри до ъгъла.
• Eat your vegetables! — Изяш си зеленчуците.

3) Подчинително наклонение (Subjunctive Mood) - показва, че говорещия разглежда действието не като реален факт, а като предполагаемо, хипотетично, съмнително, желателно или възможно при определени условия действие. На български език може да се превежда с «би било…», «щях» и т.н.С подчинително наклонение в английски език може да се изрази, макар и индиректно,

• искане, 
• препоръка, 
• предложение, 
• внушение или 
• необходимост.

• I wish she were with us now. — Би ми се искало тя да е с нас сега.
• It is recommended that you be on time. — Препоръчително е да не закъсняваш.
• His mother desires that he arrive early. — На майка му й се искаше вече да е пристигнал.
• If I were a rich man, then I would have all the money in the world. — Ако бях богаташ, тогава щях да имам всички пари на света.
• My boss insists that the computer be repaired by a licensed contractor. — Шефът ми настояваше компютъра да беда ремонтиран от лицензиран сервиз.
• They wish we were able to type faster. — На тях им се искаше да бяха в състояние да печатат по-бързо.
• Had the man been driving carefully, he would not have crashed into the tree. — Ако човекът беше карал внимателно, то тогава нямаше да се прасне в дървото.

Накрая би могло да се спомене и за едно четвърто

4) Условно наклонение (Conditional mood) - това е вид подчинително наклонение от типа ("If you X, then I Y") - т.е. Ако ти си еди-какво си, то тогава аз съм еди-що си. Т.е. отново някаква хипотетична ситуация. Но тази разлика не винаги се прави.
   PhotoSource: images.google
Обикновено условието се поставя или въвежда в ситуацията с думи и изрази като if, when, in case of... и тогава се използват глаголи като would, might… (би могло, би трябвало…), които изразяват степента на вероятност това да се случи в ситуацията, поставена преди това.

• If you hadn"t sent your questions to me, you would still be in doubt.
• If you paid more attention to the meaning of what people say, you might have noticed this relation before.
• If you try to think about what people want to say, you will understand grammar better.