Стевията е многогодишно храстовидно растение, естествено разпространено в дъждовните области на Парагвай, Колумбия, Венецуела и Бразилия. Представлява малък храст, достигащ до 60 - 70 см височина, със срещуположно разположени, без дръжки, нарязани листа. В страни с умерен климат обаче, билката може да се отглежда като едногодишно растение. Растенията не могат да преживеят зимата и измръзват, затова е необходимо презасяване на растенията всяка година. Освен това за успешното отглеждане на билката са необходими грижи: плевене и често поливане.   В България Стевията пристига от Япония по линия на научно-техническото разузнаване. Япония е и най-големият консуматор на стевия в света. Още през 1954 г. тя започва да отглежда растението в оранжерии и го включва в програма за спасение на нацията от последствията от американските ядрени бомбардировки.   Експериментите с животните не показват токсични ефекти и европейците, и американците почват за умуват как да култивират растението. Многобройни изследвания доказват, че стевиозидът е най-сладкият природен продукт на земята. Учените смятат, че има уникални лечебни и оздравяващи свойства. Билката е мечтата на всяка жена, защото не съдържа и една калория, а подслаждамногократно повече от захарта.

                Първо е била занесена в Института в Казанлък, но след като не успели да я размножат, няколко оцелели стръкчета стевия били занесени в Института в Шумен през 1979 г. Специалистите там също не успели да се справят със задачата и стевията попаднала в лабораторията по тъканни култури към Института, където след месеци работа усилията били възнаградени с успех. Така вече през 1980 г. в Шумен разполагали с растения, които вегетативно били размножавани в епруветки (in vitro). Започнала и работа по секретни проекти. Много от съседните ни страни са получили растения и технологията за отглеждане от България. Но след промените работата с тази изключителна билка в България била прекратена.   В естествената си среда медената билка - Стевия успешно се размножава чрез семена, за които обаче е характерно бързо губене на кълняемостта и голямо генетично и морфологично разнообразие на получените от тях растения (има случаи дори на загуба на сладостта на растението). За условията на България получаването на семена е трудно, понеже сладката билка е растение на късия ден и цъфтежът обикновено започва през есента, поради това семената рядко успяват да узреят. Освен това семената бързо губят кълняемост с течение на времето. Също така, за образуването на семена е нужно да има поне две растения, които да не са напълно еднакви генетически (т. е. да не са клонинги), в противен случай те не могат да се оплодят.   Стевията не издържа на ниски температури, което налага за условията на нашата страна тя да се размножава чрез производство на разсад. Предпочитаните методи за размножаване на растенията са: вегетативно размножаване чрез тъканна култура (ин витро); чрез зелени резници от коренищни издънки; чрез разделяне на коренищата и засаждане на полето.   Най-подходящото време за прибиране на реколтата е момента преди началото на цъфтежа – това е времето, когато се натрупват най-много сладки вещества. Растенията се откъсват в основата, като се обират само листата и младите връхни части на растението, понеже те са най-богати на стевиозиди. След това се изсушават. Коренищата се изваждат, премахва се пръстта и се прибират в помещение с тeмпература не по-ниска от 5 градуса. През пролетта коренищата се изнасят за повторно засяване едва когато няма опасност от падането на слани.