Пунктуация (от ср.-век. лат. punctuatio— от лат. punctusили punctum— точка) — са определен набор от правила за поставяне на препинателни знаци, разделящи думите на удобни за възприемане групи, които внасят ред в тези групи и помагат правилно да се възприема смисъла им.

Най-малкото, пунктуациятаможе да възпрепятства лъжливото тълкуване на думите, изразите и изреченията. Благодарение на нея може да се установи нагледен синтаксис и строеж на произносимите изречения.

Пунктуациятаса правилата за използване на допълнителните писмени знаци (освен азбучните и фонетични букви) - т.н. препинателни знаци, служещи за обозначаване на ритмиката и мелодията на фразите или иначе казано - фразовата интонация.

Пунктуациятае много важно средство за оформяне на писмената реч. Да се разбере значението на изречение, записано без препинателни знаци, понякога е много трудно. А ако се поставят необходимите препинателни знаци, значението му веднага се изяснява.
  PhotoSource: images.google Предполага се, че първия знак за пунктуацияе бил изобретен от Аристотел (384 - 322 пр. н. е.), за да обозначи с него изменение на смисловото значение. Наричал се е параграфоси представлявал кратка хоризонтална линия в долната част на началото на реда.

В късното Средновековие на това място започнали да поставят буквата «с» като съкращение на capitulum (глава). А съвременната практика на отделянето на параграфите във вид на отстъп и с пропуснат (празен) ред е приета едва в XVII век.

Използването на знациза разбиване на текста на малки смислови отрязъци е започнало около 194 г. Пр. н. е., когато граматика Аристофан Александрийски изобретил триточковата система за разбиване на текста на големи, средни и малки отрязъци.

Затова правилно поставените препинателни знаципомагат да се постигне смислово разчленяване на изречението и да се установят смисловите отношения между думите и изразите в него. Неправилното постяване на знаците може да изкриви смисъла и значението на изказването.

Чрез пунктуационните знацимогат да се отделят едни от други думи, изрази, изречения и отделни техни части, в резултат на което се облекчава произнасянето на написания върху хартия или по друг начин текст.
  
Пунктуациятасе е установила в английски езикоще преди векове, заедно с развитието на английската граматика и синтактическата теория. На правилата за пунктуация е свойствена и определена изменчивост. Заедно с основните постулати, те включват и указания, отличаващи се от строго нормативните и допустимите варианти, основаващи се не само на смисловите атрибути на написания текст, но и на особеностите на неговия стилистичен характер.

Могат да се отличат три основни аспекта, определящи предназначението на пунктуационните правилав английски език:

• -    интонационно,
• -    логическо,
• -    синтактическо

Основните препинателни знаци са:

• -    точка (.)
• -    запетая (,)
• -    удивителен знак (!)
• -    въпроситерен знак (?)
• -    двуеточие (:)
• -    точка и запетая (;)
• -    тире (—)
• -    кавички (““)
• -    апостроф (")
• -    чертичка (дефис) (-)